Двата английски думи "verbal" и "spoken" често се бъркат, но всъщност имат различни значения. "Spoken" се отнася до всичко, което се казва на глас. "Verbal", от друга страна, е по-широко понятие и може да включва както устни, така и писмени форми на комуникация, стига да се използват думи. Ключовата разлика е, че "spoken" винаги предполага устна комуникация, докато "verbal" може да се отнася и за писмена.

Да разгледаме няколко примера:

• "He gave a spoken presentation." (Той направи устно представяне.) Тук "spoken" ясно показва, че представянето е било направено на глас.

• "She received a verbal warning." (Тя получи устно предупреждение.) В този случай "verbal" означава, че предупреждението е било дадено устно, но би могло да бъде и написано. Може да е било казано на глас, но е възможно и да е написано на лист хартия.

• "The contract includes both verbal and written agreements." (Договорът включва както устни, така и писмени споразумения.) Тук "verbal" се отнася за устни споразумения, но за разлика от предишния пример, се прави разлика с писмени споразумения.

• "The instructions were entirely spoken, not written." (Инструкциите бяха изцяло устни, не писмени.) Тук "spoken" е в ярък контраст с "written", подчертавайки изключително устната форма на комуникацията.

• "The agreement was purely verbal, so there’s no written record." (Споразумението беше чисто устно, така че няма писмен запис.) Тук "verbal" подчертава липсата на писмен запис.

Важно е да запомните тази разлика, за да използвате думите правилно в контекст.

Happy learning!